ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Синдикат „Образование“ предоставя тъжен анализа на Интернационала по образование за резултатите от PISA 2025.
Какво ни казва PISA, пише д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“:
1. Големият сигнал е спадът на резултатите, но още по-тревожен е спадът на мотивацията
PISA 2025 отчита най-ниските досега средни резултати за страните от OECD по природни науки, четене и математика. Четенето се влошава след пика около 2012 г., природните науки спадат по-плавно, а математиката бележи особено силно понижение след 2018 г.
Но по-сериозният проблем може да се окаже не самият резултат, а отношението на учениците към ученето. Любопитството и постоянството намаляват, а държавите с по-голям спад на любопитството между 2022 и 2025 г. показват и по-сериозен спад в четенето. Обратно, там, където учениците виждат повече смисъл в училището, се наблюдава и по-добра динамика на резултатите.
Това е изключително важен извод: образователният проблем не може да бъде решен само с повече учебни часове, повече изпити или повече съдържание. Ако ученикът не вижда смисъл в училището и губи любопитството си, механичното увеличаване на натоварването трудно ще произведе качество.
2. Четенето се превръща в стратегически проблем в епохата на AI
Особено тревожен е спадът именно в уменията, които стават все по-необходими при масовото навлизане на изкуствения интелект: оценяване на информация, свързване на различни източници и критично мислене. Делът на т.нар. „прибързани читатели“, които преминават бързо през текста и дават бързи, но грешни отговори, почти се е удвоил между 2018 и 2025 г.
Допълнително PISA установява, че учениците срещат все по-големи затруднения при задачи с по-дълги текстове. А учениците, които четат повече книги на хартия, продължават да постигат по-добри резултати по четене.
Тук се очертава един от парадоксите на дигиталната епоха: колкото повече информация имат децата пред себе си, толкова по-важна става способността им да се концентрират, да четат продължително и да различават стойностната информация от информационния шум.
3. PISA не доказва, че повече технологии означават по-добро образование
Броят на компютрите в училищата значително се увеличава: от шест на десет ученици през 2012 г. до девет на десет през 2025 г. Но ключовият въпрос вече не е дали училището притежава техника, а как я използва.
Особено показателно е, че директорите съобщават за спрямо по-ниска дигитална готовност 2022 г., като най-сериозно се влошават уменията за интегриране на дигиталните устройства в преподаването. Същевременно богатите училища са по-добре подготвени за ефективното им използване.
Следователно инвестицията в техника без инвестиция в учителя, квалификацията и времето му за подготовка рискува да произведе скъпо оборудвано, но не непременно по-добро образование.
4. AI трябва да бъде инструмент, а не заместител на мисленето
Това е един от най-интересните резултати. Учениците, които не използват AI чатботове за училищна работа, като цяло постигат по-високи резултати от тези, които ги използват. Те показват и по-силно поведение, свързано с търсене на помощ.
В същото време картината не е черно-бяла. При общото използване на AI седмичните потребители и непотребителите имат сходни резултати, а честото използване може да бъде свързано с малко по-добри резултати, когато учениците получават възможности да развиват AI грамотност. Проблемът е, че тези възможности са по-достъпни за социално привилегированите ученици, което създава риск от ново AI неравенство.
Изводът не е „AI вън от училището“, а: AI в училището трябва да влиза през учителя и педагогиката, а не да ги заобикаля.
5. Дисциплината, отсъствията и тормозът вече са фактор за качеството
Документът обръща сериозно внимание на училищния климат. Тормозът се е увеличил след 2022 г., особено релационният тормоз, а всички форми на тормоз са свързани с по- ниски академични резултати. Увеличават се също отсъствията и закъсненията. Дисциплинарният климат остава особено проблематичен в социално по-неблагоприятните райони.
Това е силен аргумент срещу разглеждането на дисциплината като второстепенна или единствено административна тема. Спокойната учебна среда е предпоставка за учене.
Правата на учениците, подкрепата за тях и ясните правила не са противоположности. Данните по-скоро подсказват, че качественото образование изисква едновременно подкрепа, принадлежност, ясни очаквания и работеща дисциплина.
6. Учителят остава решаващият фактор
PISA отчита, че учителската подкрепа по природни науки се е увеличила в повече от половината участващи държави спрямо 2015 г. и е положително свързана с постиженията.
Същевременно около четири от всеки десет ученици в OECD учат в училища, чиито директори съобщават, че недостигът на учители в някаква или значителна степен пречи на обучението. Подобен е делът и при недостига на помощен персонал.
Това води до важен политически извод: реформа, която увеличава изискванията към училището, без да увеличава човешкия ресурс в него, сама си поставя спирачка.
Необходими са не само учители, а психолози, педагогически съветници, помощници на учителя и друг образователен подкрепящ персонал.
7. Социалното неравенство продължава да влиза в класната стая
PISA показва силна връзка между социално-икономическите условия и образователните резултати. Само 18 държави попадат едновременно над средното ниво по резултати по природни науки и по социално-икономическа справедливост.
Особено интересен е друг резултат: когато учениците вярват, че успехът в образованието може действително да подобри живота им, те са по-склонни да полагат усилия. Социалната мобилност следователно не е само икономически въпрос, а образователен мотиватор.
8. Повече пари помагат, но само парите не са достатъчни
Образователните системи с по-високи разходи на ученик обикновено имат по-добри резултати по природни науки, но връзката отслабва след приблизително 85 000 щ.д. кумулативен разход на ученик.
Това не е аргумент срещу финансирането. Напротив, недостатъчно финансираните системи се нуждаят от ресурс. Но след достигането на определено равнище става все по-важно за какво и как се харчат средствата.
Какво означава това за българското образование?
Изводите са въз основа на съществуващите данни за България. От тях могат да бъдат изведени няколко много важни послания за българското образование:
1. Не повече учебно време, а по-ефективно учебно време.
2. Четенето с разбиране трябва да стане задача на всички предмети, а не само на българския език и литературата.
3. Дигитализацията трябва да се измерва не с броя устройства, а с образователния резултат от тяхното използване.
4. AI грамотността трябва да върви с критично мислене, а учителите трябва да бъдат обучени и подкрепени.
5. Дисциплината, отсъствията и тормозът са въпроси на качеството на образованието, не периферни проблеми.
6. Необходима е по-сериозна инвестиция в учители и асистиращ персонал.
7. Финансирането трябва да бъде насочвано по-силно към учениците и училищата с най-големи образователни дефицити.
8. Училището трябва отново да създава усещане у ученика, че знанието има смисъл и образованието може да промени живота му.
Основният извод
PISA 2025 рисува картина, която е по-дълбока от обикновен „спад на резултатите“. В центъра стои криза на вниманието, мотивацията, четенето, принадлежността и доверието в смисъла на ученето.
И тук има много важен извод и за образователната политика:
Не можем да искаме по-добри резултати от учениците, ако едновременно отслабваме учителя, допускаме разпад на учебната дисциплина, претоварваме учебното съдържание и заменяме педагогиката с техника.
Технологиите и AI могат да бъдат мощни инструменти. Но PISA 2025 според този брифинг връща прожектора към нещо доста по-традиционно: мотивиран ученик, подготвен и подкрепен учител, спокойна учебна среда, четене, критично мислене и усещане, че училището има смисъл.
